„Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийосаки често се споменава сред книгите, с които е добре да се започне, когато се замислиш за инвестиране и забогатяване.
Първото издание на книгата е през 1997 година, а пред 2018-а година има второ преработено издание.
Книгата търпи както възхваления, така и критики, но трябва да кажа, че когато я прочетох преди десетина години, наистина успя да ме мотивира. Не с всичко бях съгласна, но някои основни елементи ми се „забиха“ в главата и ги помня и досега.
Кой е Робърт Кийосаки
Няма да разказвам подробно неща, които ще прочетете и в книгата – първите му опити за бизнес, къде е работил и т.н.
За мен по-скоро е интересно какво се е случило с него след т. нар. му пенсиониране на 47 години (т.е. 1994 г.).
Често в тази и следващите му книги ще четете за пенсионирането. Със сигурност това не трябва да се приема буквално, тъй като след това т. нар. пенсиониране Кийосаки създава Cashflow Technologies, Inc., компания за бизнес и финансово образование, която притежава и управлява марките Rich Dad и Cashflow.
През 2012 г. „Rich Global LLC“ подаде молба за несъстоятелност, но пък се занимава с още редица бизнеси в областта на информационните технологии, издателска дейност, както и инвестира сериозно в жилища. Например през 2016-а година Киойсаки твърди, че има над 10 000 апартамента, от които получава приход от над един милион долара паричен поток всеки месец.
Аз съм чела няколко от неговите книги (някои „по диагонал“) и харесвам концепциите му, разбира се, като минат през критично мислене.
В никакъв случай човек не трябва да се подвежда, че идеите от книгите са рецепта за бързо забогатяване, макар и понякога да звучат по този начин. Това си е трик за привличане на вниманието.
Тук съм подбрала пет от уроците на богатия татко, като реших да добавя и някои мои разсъждения към тях, съотносими с моя опит и разбиране.
Урок № 1
„Богатите не работят за пари.“
Това може да прозвучи доста подвеждащо. Работат за пари и още как, но всъщност контекстът е, че не работят като служители, а го правят за себе си.
Урок № 2
„Хората, които пестят, губят.“
Това също звучи доста подвеждащо, така че не се хвърляйте веднага да харчите. В случая става въпрос за това, че ако просто си държиш парите „на влог“, то със сигурност губиш от това, че инфлацията „изяжда“ парите и лихвата, ако получаваш такава“ не може да го компенсира.
За 2021 г. годишната инфлация, според националния статистически институт е 7,8%:
Лихвите в банките са нула процента и тук-таме може да се намерят до 0,5%. Ето как за една година реално си загубил 7% от парите си, докато пестиш.
Урок №3
„Къщата ви не е актив.“
В този урок се крие обяснение на основни понятия като актив и пасив. Заглавието отново е провокативно, но то цели да покаже, че домът, в който живееш и само харчиш за него – поддръжка, данъци и т.н. не е актив, защото не ти носи приходи.
Както виждате по-горе Кийосаки притежава доста жилища, от които получава добри доходи, така че този урок не казва, че жилищата не са добра инвестиция. Както за тях, така и за много други неща, начинът, по който ги използваш, може да ги направи актив или пасив 9т.е. нещо, което ти носи приходи или нещо, по което правиш разходи).
Трябва да знаете каква е разликата между актив и пасив и да купувате само активи.
Активът слага пари в моя джоб. Пасивът вади пари от моя джоб.
Ако искате да бъдете богати, трябва да разчитате и да разбирате числата.
По-голям дом – по-големи разходи.
Урок №4
„Защо богатите плащат по-малко за данъци.“
Не защото мамят, а просто защото знаят как да спестят законно от данъци. За мен по-важната част от този урок беше резюмирана по следния начин:
Когато работиш за друг, първо плащаш данъците, после харчиш.
Когато имаш собствен бизнес, първо харчиш, после плащаш данъци.
Това, разбира се, не означава, че всички трябва да се хвърлим да регистрираме фирми. Просто идеята е, че когато имаш фирма, първо отчиташ разходите, след това изчисляваш печалбата и съответно плащаш данък.
При трудов договор, първо плащаш данък на прихода, а след това харчиш.
При т. нар. граждански договори реално нещата не стоят, както при трудовия договор. Там е предвидено данъчната ставка, т.е.прихода да бъде намален с 25% признати разходи и след това плащаш данък. Ако пък услугата е свързана с авторски права (изготвяне на някакъв творчески продукт), тогава се признават 40% разходи преди да се стигне до плащането на данъци. Реално това означава, че в последния случай държавата по подразбиране приема, че съм изхарчила 40% от прихода независимо дали наистина съм ги изхарчила или не – това е доста добре.
Урок №5
„Да си талантлив е важно, но трябва да можеш и да се продадеш“
В самата книга няма точно този текст, но за мен основната идея на шеста глава, която е под наименованието „Работете, за да учите, а не за пари“ си е точно това.
Светът е пълен с бедни, талантливи хора. Твърде често те са бедни, имат постоянно финансови проблеми или печелчт по-малко, отколкото биха могли, не зарадитова, което знаят, а заради онова, което не знаят.
Те се фокусират върху усъвтршенстване на умението си да приготвят още по-хубав хамбургер, вместо върху умението си да продаварт и доставят вече готовия хамбургер.
Уменията, които трябва да добавим към таланта си, са:
- лидерство
- общуване
- маркетинг и продажби (или пък да си намерим подходящ човек за това, бих добавила аз)
- управленски умения – управление на финанси, управление на системи, управление на хора.
Ако искате да прочетете книгата…
Ако искате да прегледате книгата, то можете да го направите тук.
Безплатна аудио версия на книгата на български
В YouTube има няколко безплатни аудио версии на книгата, така и резюмета. Ето едн от тях: