Доброволно пенсионно осигуряване – дали и как?

Тук ще намерите резултатите от моето проучване дали има смисъл да се правят вноски в доброволен пенсионен фонд, как се случва това и кога и как можеш да си вземе парите.

Тъй като мина доста време, вече не помня къде конкретно научих, че вноските в доброволен пенсионен фонд (ДПФ) намаляват данъчната тежест. Това предизвика моя интерес.

След това научих, че при плащане на вноските от работодателя в размер до 60 лв. на месец, същите се признават за разход за дейността на фирмата, което ме развълнува още повече.

Защо е цялото вълнение?

Защото аз съм си работодател. Това означава, че докато стигнат до мен парите, 15% отиват в държавата – 10% данък печалба + 5% данък дивидент. Ако като работодателят внасям по 60 лв. месечно в доброволен пенсионен фонд за себе си като служител, това означава, че директно печеля 15% от сумата.

Ако искам да внасям повече като работодател – то също е позволено, но ще се плаща 10% данък върху разходите. Дори и в този случай се спестяват 5% изтичане на финанси към държавата.

Ако се осигурявам чрез лични вноски в ДПФ, тогава ще се намали моята лична данъчна тежест. Засега тя, обаче, е основно от данъка върху фирмения дивидент и от някои други постъпления.

Счетоводната част ми предстои да проуча в разговор с моя счетоводител, но преди да стигна до нея реших първо да проуча как стои въпроса с доходността на тези фондове. Да разбера има ли смисъл въобще да преминавам към разговора със счетоводителя.

За съжаление се оказа, че информацията е предимно в сайтовете на такива ДПФ, което е нормално, но пък от друга страна видях, че има остаряла или подвеждаща такава. Наложи се да сравня от няколко източника и дори да почета нормативни актове, за да разбера истината.

Пенсионната система в България

За всеки случай да уточня, че имаме три стълба на пенсионната система – първите два са задължителни, а третият – доброволното пенсионно осигуряване, очевидно е доброволен стълб.

Ако си погледнете фиша за заплатата, то в него ще видите съкращенията ДОО и УПФ. Това съответно ще ви покажа вноските в първия стълб – НОИ и втория стълб – някой частен универсален пенсионен фонд, който е добре да знаете кой е и от време на време да проверявате какво се случва в него.

  • Вноските в ДОО (НОИ) влизат в обща партида. Като дойде времето за пенсиониране, се изчислява пенсията по актуалната формула и започваш да си я получаваш до края на живота.
  • Вноските в УПФ влизат по индивидуална партида. При пенсиониран избираш дали да вземеш всичко наведнъж, да вземаш натрупаното на части или да имаш някаква твърдя пенсия до края на живота си, независимо колко пари си събрал в партидата. Ако не си избрал последния вариант и се гътнеш преди да си взел всичко натрупано, наследниците ще го получат.

Вариантът с доживотната пенсия изглежда много хубаво, но само ако планирате да живеете по-дългичко и да достигнете до възраст над 80 години. За всеки случай ще напомня, че средната продължителност на живота в България е около 74 години. Но пък си имаме и дълголетници.

Стигнахме до третия стълб – доброволното пенсионно осигуряване. Плащаш само, ако искаш, а принципът на получаване на пенсията е подобен на получаването от универсален пенсионен фонд (т.е. от т. нар. втори стълб).

Кога ще се пенсионирам

Ако сте почти в петдесетте години като мен, то вероятно пенсионирането не изглежда чак толкова далече. Уви, всеки път, когато проверя кога би трябвало да се случи това нещо, установявам, че решението ми да направя така, че да се случи по-рано, е добро.

В ЦКБ Сила са направили калкулатор, от който бързо можете да разберете кога ще се пенсионирате. При мен той показва 2038 година, което означава, че имам още 17 години работа докато стигна до пенсия!

Ако направим една бърза сметка и внасям по 60 лв месечно в банкова сметка, това би трябвало да означава, че до 2038 г. ще съм внесла 12240 лв.  Дали, ако ги внасям в ДПФ могат да бъдат повече? Или пък по-малко поради лошо управление на фонда, рецесия и кой знае още какво? Дали инфлацията и с това повече няма да ги е изяла?

Ако имахме отговори на всички тези въпроси, щеше да е лесно, но обикновено нямаме. Все пак, аз реших, че така или иначе внасям някакви суми и в банкова сметка и те си стоят там на 0% лихва, защо пък да не ги внасям в ДПФ с надеждата за някаква по-голяма лихва. Реално само от данъчното облекчение вече съм напред с едни 10%.

Освен това, парите в ДПФ могат да бъдат изтеглени и по-рано, точно както от банкова сметка (е, почти) т.е. те са с висока ликвидност. Разбира се, в този случай, обаче, си плащаш данъка – онзи, който си спестил по-рано, защото си твърдял, че ще си пазиш тези пари за пенсия.

Каква е доходността на доброволните пенсионни фондове

Следващото, което се опитах да проверя, е каква е доходността на доброволните пенсионни фондове. Оказа се, че има няколко вида доходност:

  • номинална доходност на осигурените лица – изчислена върху брутните вноски на осигурените, преди отчисляването на такси;
  • номинална доходност на пенсионния фонд – изчислена, върху парите, управлявани в пенсионния фонд, след като от тях са отчислени всички такси;
  • реална доходност – изчислена върху реалните брутни осигурителни вноски, но коригирана с инфлацията.

Намерих ето този добре систематизиран документ – разработка на Любомир Христов, който обобщава следната информация за доходността на доброволните пенсионни фондове за периода 2001-2018 г.

Доходност на доброволните пенсионни фондове

От картинката се вижда, че въпреки малко по-лошия резултат, ако нещата продължават по същия начин (няма гаранция) все пак вноските в ДПФ поне ще компенсират инфлацията. За мен лично това е добра новина, ако сравня с вноските в банкова сметка.

Изводите, които прави г-н Христов са, че „ДПФ са неизгоден продукт, защото носят доходност под пазарната при такси над пазарните. Да спестяваш в ДПФ е като да носиш вода в сито. Имате по-добър вариант за спестяване за допълнителна пенсия и той е да инвестирате самостоятелно в глобално диверсифициран портфейл при ниски такси извън пенсионните фондове в България.“

Звучи много хубаво, но г-н Христов не отчита спестените данъци и необходимостта от доста четене и активна дейност, за да може „глобално диверсифицираният портфейл“ да работи както на нас ни се иска. А и едното не отменя другото.

Кой ДПФ се представя най-добре

Второто, към което се насочих за проверка, е кой фонд се представя най-добре до момента. Ясно осъзнавам максимата, че миналото не определя бъдещето, но няма лошо да се провери миналото, когато се вземат решения и за бъдещето.

Честно казано, не можах да намеря нещо за по-дългосрочен период, но намерих информация от Комисията за финансов надзор за номиналната доходност на пенсионните фондове за 2020 г. и за периода 29.06.2018 г. – 30.06.2020 г. на годишна база

Доходност на ДПФ за 2020 година
Номинална доходност на доброволните пенсионни фондове за 2020 г.

ДОХОДНОСТ НА ДОБРОВОЛНИТЕ ПЕНСИОННИ ФОНДОВЕ ЗА ПЕРИОДА 29.06.2018 г. - 30.06.2020 г. НА ГОДИШНА БАЗА

Сравняване на моментните условия на фондовете

В Izbiram.bg намерих възможност да се сравнят условията при различните ДПФ. Трябва първо да се избере от няколко опции, като аз избрах следните:

Получих следния резултат:

Това, което виждате в последната колона под наименованието „Инвестиционна такса“, e процентът, който ще се удържи от реализираната доходност. Грубо казано, ако фондът е реализирал доходност от 3% за годината, то при инвестиционна такса от 10%,  доходността за конкретното осигурено лице ще стане 2,7%.

Как могат да се правят вноските в ДПФ

Вноските в ДПФ могат да се правят по три начина:

Вноски от работодател

В този случай работодателят избира да осигурява допълнително своите работещи, съответно договорът се сключва между работодателя и ДПФ.

Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане направените разходи за допълнително пенсионно осигуряване до 60 лв. на месец за всяко осигурено лице се признават за разход и не се дължи данък, в случай че предприятието няма задължения към бюджета и НОИ.

Вноските няма да се приспадат от месечното възнаграждение, това е като социален разход на работодателя, един вид бонус от негова страна за работещите.

Важна характеристика е, че в този случай натрупаната сума не може да се изтегли преди настъпване на т. нар. „осигурително събитие“, т.е. преди пенсия. Това може да се случи, само ако осигуреният почине и вноските се теглят от наследниците.

Ето един примерен договор от ЦКБ-Сила – виж тук.

Чрез лични вноски

В този случай договорът се сключва между осигуреното лице и ДПФ. Вноските могат да се внасят лично или да се уведоми работодателя да ги превежда по сметка на ДПФ. Те ще се приспадат от уговореното месечно възнаграждение, защото са по желание на лицето.

В този случай натрупаната сума по партидата може да се изтегли преди пенсиониране, но трябва да се има предвид, че тогава ще се плати 10% данък (онзи, който сме спестили при внасянето в ДПФ)

Примерен договор за осигуряване с лични вноски виж тук.

Чрез вноски от „друг осигурител“

В този случай вноските се заплащат от друго физическо или юридическо лице, което не е в трудовоправни правоотношения с осигуряваното лице. Договорът се сключва между другия осигурител и фонда, а вноските са в полза на осигуреното лице.

С други думи всеки може да поиска и да внася осигуровки за свой роднина, познат, приятел и т.н. Ето един примерен договор за подобен начин на осигуряване.

Кога и как могат да се изтеглят парите

Тук вече доста се затрудних докато намеря точната информация, която ми трябваше, а именно: кога мога да си изтегля парите си без да се налага да платя 10% данък на държавата.

Оказа се, че частична информация има по сайтовете на различните фондове и всеки си го е написал в свободна форма и не много ясно.

Един фонд, например, пише следното:

Оказа се, че написаното не е вярно. Щеше да бъде вярно, ако заглавието беше „Еднократно изплащане ПРЕДИ придобиване право на пенсия“.

Затова се наложи да чета в Кодекса за социално осигуряване и Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

В чл. 212 от КСО е записано, че вноските  във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване дават право на:

  1. лична пенсия – за старост или за инвалидност;
  2. еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида.

При по-ранна смърт на осигуреното лице наследниците също имат право да изберат между наследствена пенсиа, еднократно или разсрочено плащане.

Освен това, както и при универсалния пенсионен фонд (в какъвто задължително трябва да се осигуряваш) имаш право да прехвърлиш партидата си в друг ДПФ.

Дали можеш да изтегли парите си преди пенсиониране зависи от това дали сам си се осигурявал или някой друг те е осигурявал:

  • ако си правил осигуряването с лични вноски – можеш да изтеглиш парите си по всяко време;
  • ако вноските са правени от осигурител (работодателя или друг осигурител) – то тогава можеш да изтеглиш парите си само при придобиване на право на пенсия за старост или инвалидност (чл. 248 КСО)

И в двата случая при придобиване на правото за пенсия можеш да избереш еднократно,  разсрочено плащане или дори пожизнена пенсия.

Спестяване на данък

В чл. 254 на Кодекса за социално осигуряване е указано, че „Личните вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване от физическите лица се приспадат от дохода им преди данъчното облагане по ред, начин и в размери, определени със Закона за данъците върху доходите на физическите лица„.

В ЗДДФЛ съответно е посочено, че годишната данъчна основа се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от годишната данъчна основа.

Това е важна информация, защото означава, че ако имаш данъчна основа (облагаем доход) от 1000 лв месечно, то ще спестиш данък само, ако внасяш до 100 лв. в ДПФ. Ако внасяш допълнително, това вече няма да намалява облагаемия доход и ще си платиш 10-те % и за тези допълнителни пари.

Кога ще се наложи да платя данъка

В чл. 13.  на ЗДДФЛ е посочено, че не са облагаеми доходите от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия.

Накратко, устискаш ли до настъпване на момента на получаване на право на пенсия, не би трябвало да има значение как ще си вземеш парите – наведнъж, на разсрочено плащане или ще договориш доживотна пенсия.

Пак в ЗДДФЛ е посочено и кога онзи данък, който сме си спестили ще ни се наложи да го платим, макар и по-късно. Това са случаите, при които си вземаш внесените суми за допълнително доброволно осигуряване преди придобиване право на допълнителна пенсия.

Стана ясно, че това може да се случи само за личните вноски. Ако спешно ти потрябват пари по-рано и изтеглиш вноските си (прехвърлянето в друг фонд не се брои), то тогава си плащаш 10% върху брутната сума на държавата и след това останалото си го харчиш както искаш.

Мога ли да сменя доброволния пенсионен фонд?

Това също е важна информация, тъй като с течение на времето може някой фонд, който се е представял добре да започне вече да не е толкова добър.

Ако осигуряването е правено с лични вноски, то тогава няма никакъв проблем.

Ако вноските са от осигурител (работодател или друг осигурител), то тогава това може да стане само по желание на осигурителя.

След като разгледах примерния договор на ЦКБ – Сила за осигуряване от работодателя, намерих следния текст:

Това е логично – работодателят сключва договор за допълнително пенсионно осигуряване за всичките си служители и те вървят в пакет.

Как вземам парите си след пенсиониране

Най-общо възможностите са:

  • еднократно;
  • с т. нар. „срочна пенсия“ или разсрочено плащане – получаваш някаква сума месечно, докато парите в партидата свършат;
  • с пожизнена пенсия – получаваш някаква сума месечно до края на живота си.

Последното може да прозвучи примамливо – няма значение колко си внесъл, получаваш пари до края на живота си. Да видим каква е реалността.

Използвах ето този калкулатор, който дава най-пълна информация какви резултати можем да очакваме – вписах, че ще внасям по 60 лв. месечно за 17 години и очаквам 1% доходност (да не бъдем прекалени оптимисти – не се поддавайте на заложените 4% и намалете):

Забележете, че при срочна пенсия тя ще бъде 91,90 лв. при 15 години на изплащане, т.е. ако доживея до 80-годишна възраст.

При пожизнена пенсия тя е 66,29 лв., т.е. ще трябва да поживея поне до 85-годишна възраст, за да си кажа, че съм победила системата, взела съм си внесеното и започвам да получавам даром от фонда.

Гарантирани ли са парите в допълнителните пенсионни фондове?

Накратко –  парите в ДПФ не са гарантирани от държавата.

Разбира се, дейността на пенсионните фондове се контролира от Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор.

Има специални изисквания в какво могат да инвестират и описаните в КСО възможности са такива с нисък риск (поради това и доходността им е по-ниска). Предвидени са и други форми на ограничения, надзор и проверка, така че вероятността от фалит да се намали до минимум.

В някои статии се казва, че няма как да се стигне до фалит на фонда, само на пенсионното дружество, съответно при фонда може да се стигне само до отрицателна доходност.

Това е игра на термини. На мен ще ми е достатъчно парите да намалеят с 50 или повече процента поради „отрицателна доходност“, за да ми стане гадно, не държа чак да станат нула.

В интерес на истината единственото, което е гарантирано от държавата и сме с надежда, че ще бъде изпълнено – това са банковите депозити до 100 000 евро.  Дали това означава, че трябва да се ограничим само до банкови депозити? Въпрос на личен избор.

 

 

Вашият коментар