В тази статия ще разкажа малко по-подробно за едно данъчно облекчение, което на пръв поглед изглежда лесно. Дали наистина е така, вижте сами.
Това е данъчното облекчение, въведено през 2017-а година, за извършени през годината безкасови плащания или с други думи – когато си плащал с карта или чрез банков превод. Описано е в Закона за данъците върху доходите на физическите лица и нормативно изглежда по следния начин:
Чл. 22д. (1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за извършени през годината безкасови плащания, когато едновременно са налице следните условия:
1. лицето е придобило през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;
2. сто на сто от паричните доходи по т. 1 са получени по банков път;
3. извършените безкасови плащания от лицето са в размер 80 или над 80 на сто от доходите по т. 1.
(2) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер 1 на сто от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа, но не повече от 500 лв.
(3) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.
Да видим какво се крие зад този нормативен текст – колко може да се спести, какви са условията, как се доказва, че си плащал безкасово и как се декларира, за да намалиш данъка.
Колко може да се спести
Видно от текста на закона, максимумът е 500 лв, но какво означава данъчно облекчение „в размер 1 на сто от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа“.
Във варианта, при който си само в трудово правоотношение, то общата годишна данъчна основа ще е сбора на всички брутни заплати, намален с платените осигуровки. Да кажем, че това е сумата от 20 000 лева.
Данък общ доход е 10%, т.е. през годината работодателят ще е отделил за държавата 2000 лева. Един процент от тези 2000 лева са 20 лева.
За да достигнеш до максимума от 500 лева данъчно облекчение, трябва да дължиш данък от 50 000 лева, което означава данъчна основа от 500 000 лева – дай боже всекиму, но ние ще спрем на по-малките сумички.
Какво влиза в общата годишна данъчна основа
Разбира се, и това е описано в Закона за данъците върху доходите на физическите лица и включва:
- доходи по трудови правоотношение;
- друга стопанска дейност;
- доходи от наем или възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
- доходи от продажба на имущество;
- доходите от други източници.
Ако доходите са само от трудови правоотношения, то тогава е лесно. Получаваш заплата по банков път, харчиш от нея поне 80% през карта и получаваш данъчното си облекчение.
Ако, обаче имаш и други източници на доход, както е при мен, то започва едно преглеждане кои влизат в изискванията и какво не.
Например, какви са тези други източници?
Това са:
- обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;
- лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ;
- производствени дивиденти от кооперации;
- упражняване на права на интелектуална собственост по наследство;
- всички други доходи, които не са изрично посочени в закона и не са обложени с окончателни данъци по реда на закона или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
След като се загубих във всички видове доходи, реших, че по-важно да науча какво НЕ влиза и не можем да използваме за това данъчно облекчение. Това са доходи:
- от стопанска дейност като едноличен търговец и
- от стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ на физически лица, регистрирани като земеделски стопани, които се облагат с друг вид данък, а именно с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ.
- доходи от рента – те са необлагаеми на основание на чл. 13, ал.1, т. 24 от ЗДДФЛ
- доходи от дивиденти – те се облагат с окончателен данък.
Защо е толкова важно да знаеш кои доходи са част от т. нар. „обща данъчна основа“?
За да можеш да спазиш условията за ползване на данъчното облекчение
Условия за ползване на данъчното облекчение за безкасово плащане
Първото условие, е сто на сто от паричните доходи, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа, да са получени по банков път.
Например, ако заплатата е получена по банков път, но имате един „граждански“ договор, парите за който са получени в кеш – нямаш право.
Ако заплатата е получена по банков път, но се декларирал наем, получен в кеш – нямаш право на данъчно облекчение.
Второто условие е да си изхарчил поне 80% от въпросните доходи, които влизат в общата данъчна основа, безкасово, т.е. с карта или чрез банков превод. Няма значение дебитна или кредитна карта е използвана.
Говорим за харчене, а не за захранване на сметка без обективна причина. Например, ако направиш превод по сметка на други физическо лице заради закупуване на нещо, то тогава ще се брои за безкасово плащане. Ако направиш превод с основание „захранване на сметка“ и нямаш обяснение за причината, то очевидно няма да се брои за безкасово плащане.
- Брои ли се за безкасово плащане, ако освен личните комунални разходи от картата се разплащат и такива на роднини? Да, брои се.
- Брои ли се за безкасово плащане такова от допълнителната карта, предоставена на съпруг/съпруга? Да, брои се.
- Ограничени ли са безкасовите плащания само до тези на територията на страната? Не, щом е платено през карта, значи всичко е наред.
Третото условие е да нямаш подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Кои са публичните задължения?
Това са държавни и общински данъци, описани в чл. 162, ал. 2 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК):
1. за данъци, акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, изисквания от закон;
2. за държавни и общински такси;
4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата – тук влизат и глобите към КАТ;
6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините;
7. по влезли в сила наказателни постановления;
8. за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз;
9. лихвите по горните.
Кога тези задължения стават подлежащи на принудително изпълнение?
Оказва се, че съдът тълкува по различен начин това понятие, но общо взето има ли нещо просрочено, нещата не са добре. Повече обяснения може да видите в тази статия.
Четвъртото условие е просто – трябва да подадеш данъчна декларация.
Трябва ли да доказвам изпълнението на условията
Оказва се, че не е необходимо да се доказва нещо. Разбира се, ако на някой от НАП му се стори съмнително, може да поиска съответните доказателства.
В № 3-1273 от 07.06.2017 г. на НАП пише следното:
На основание чл. 22д, ал. 3 от ЗДДФЛ, обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по закона.
Принципът при подаването на ГДД е декларативен и не се прилагат документи към декларацията, удостоверяващи извършени безкасови плащания, но същите се съхраняват за нуждите на последващ данъчен контрол. При осъществяването му в контекста на изложеното, разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК указва, че доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта.
Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ от органите по приходите като същите са независими при изпълненията на задълженията си и действат само въз основа на закона.
Как да получа данъчното облекчение
Както вече писах, задължително трябва да се подаде декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Към годишната данъчна декларация не се прилагат документи.
Трябва да се постави отметки в раздел IX на Приложение № 10 на декларацията – ползване на данъчни облекчения. Това данъчно облекчение няма да го намерите сред изброените други в началото на приложението. Трябва да отидете в края – последния раздел и там ще го откриете.:
Какво ме отказа от ползването на това данъчно задължение
Да припомня едно от условията – трябва поне 80% от получените плащания, които формират общата данъчна основа, да е изхарчена безкасово. Наблягам на думичката изхарчена. Разбира се, в закона не пише това, а пише „безкасово плащане“.
Това означава, че ако искам да спестявам, то мога да го направя само с 20% от доходите си. Не коментираме дали е удачно или не да оставяш повече от 20% от доходите си в депозит. Самото ограничение вече ме кара да се чувствам некомфортно.
Сега се замислих и за друго – дали захранване на лична сметка при инвестиционен посредник ще се тълкува като безкасово плащане или не. Може да се окаже въпрос на тълкувание на данъчния инспектор.