Макар вече да знам, че всеки един безплатен курс или уебинар е най-вече общи приказки, подходящи за човек, който никога една дума не е прочел по съответната тема, то реших да се запиша за един безплатен имейл курс „Основи на инвестирането“, за който видях реклама във фейсбук.
Сложната лихва
Първият имейл беше…хе, за „чудото на сложната лихва“.
Тази сложна лихва направо вече взе да ми вади очите навсякъде – всеки нов гуру на инвестирането я използва като пример как можем да спечелим много пари, като отделяме по малко всеки месец.
На пръв поглед доста добре звучи примера, че ако всеки месец заделяш в буркан банк по 100 лв, то след 25 години ще имаш само 30 000, но ако ги инвестираш при годишна лихва 10%, то след 25 години ще имаш цели 132 000 лева.
В тази връзка се сетих как видях в една от фейсбук групите въпрос относно намерена спестовна книжка от ДСК (Държавна спестовна каса, сега банка ДСК) от 2002-а година с 57 лева вътре. Човекът се интересуваше дали сега може да отиде да провери какво се е случило благодарение на „чудото на сложната лихва“.
Ами какво се е случило – инфлацията и таксите на банката са ги изяли. ОК, ако инвестираш, нямаш такса на банката, но пък има инфлация или пък има рецесия, или пък компанията, в която си инвестирал, е фалирала. Или пък взаимния фонд не ги е управлявал добре и всъщност са намалели, както например се случва в частните пенсионни фондове.
Ето ви един пример: ако част от заплатата ви отива в пендионния фонд на ДСК „Родина“, то за последните 5 години парите са намалели, вместо да се трупат:
Другото е, че всички слагат в сметките на „чудото“ една прекрасна лихва от 10% всяка година. Защото някой изчислил, че средната възращаемост, ако си инвестирал във фонд, който следи индекса S&P 500 (индексът се определя от 500-те най-големи по пазарна капитализация щатски компании), откакто съществува, е около 10%.
Странно, защо тогава всички взаимни фондове просто не ползват същата схема и да правят лесна средна печалба по 10% на година, та като се пенсионирам да са ми се увеличили паричките благодарение на „чудото на сложната лихва“, ами има специални регулации, които ги карат да инвестират в по-малко рискови активи. Аааа, имало някакъв риск тези 10% да ги няма май?
Инфлацията
Тези 10% печалба изглеждат доста добре, но да видим какво прави инфлацията с тях. И каква част са били тези 100 лева (или 100 долара) от нашия доход. Намерих ето този хубав калкулатор, от който виждаме следното:
Така като гледам, явно нещо не върви през всичките години да инвестираш все една и съща сума, защото тази сума на практика ще става все по-малка.
Е, ако си ги слагаш под дюшека ще е същото и парите след 25 години ще са още по-малко – инфлацията съвсем ще ги е изяла. Това дали означава да харчим колкото можем, пък да му мислим като наближи момента на пенсионирането?
Факт е, обаче, че примерите с „чудото на сложната лихва“ са зарибяващи, но има няколко премълчавани момента, заради които всеки финансов гуру някъде с дребен шрифт пише „Това не е инвестиционен съвет“.
Всъщност, за инвестиционните съвети има специални регулации и такива имат право да дават само инвестиционните посредници и то по строго определен начин.
„Инвестиционен съвет“ означава предоставянето на персонални препоръки на клиент, по негово искане или по инициатива на инвестиционния посредник, по отношение на една или повече сделки, свързани с финансови инструменти.
Когато се предоставя инвестиционен съвет, инвестиционният посредник трябва да информира клиента достатъчно време преди предоставянето на инвестиционния съвет:
- дали съветът е независим;
- дали съветът се основа на широк или ограничен анализ на различните видове финансови инструменти, и по-специално, дали обхватът е ограничен до финансови инструменти, емитирани или предлагани от субекти, намиращи се в тесни връзки с инвестиционния посредник или във всякакви други правни или икономически взаимоотношения, като договорни отношения, толкова тесни, че да породят риск от нарушаване на независимостта на предоставяния съвет;
- дали инвестиционният посредник ще предоставя на клиента периодична оценка за това доколко препоръчаните му финансови инструменти са подходящи за него.
Намесиха и Айнщайн
Често се твърди, че Айнщайн бил казал „„Сложната лихва е осмото чудо на света. Този, който я разбира – печели от нея, този, който не я разбира – я плаща“.
По-рядко, обаче, се казва, че всъщност Айнщайн е бил социалист, като е твърдял, че спазването на правата на човека може да стане само при плановата икономика и че демократичното общество само по себе си не може да ограничи своеволията на големите компании и олигархията.
Изказва се в подкрепа на демократическия социализъм, който според него би съчетал запазване на правата на човека, социално равенство, планова икономика и демократичен режим.
Та някак не се връзва да е говорил за сложната лихва и тези думи ги няма в писмен вид.
Всъщност Айнщайн рядко е говорил за пари. Да, в края на живота си не е бил беден, но не от чудото на сложната лихва. Просто е получавал доста добра заплата.
През 1933 година неговата годишна заплата е била 10,000 долара, която е еквивалент на около 210,000 долара сега.
Накратко, в медиите може да се намери следното обяснение относно богатството на Айнщайн:
Въпреки че е трудно да се определи точната нетна стойност на Алберт Айнщайн, важно е да се отбележи, че богатството му не е натрупано чрез традиционни средства като бизнес начинания или инвестиции. Нетната му стойност се състои предимно от академичните му доходи, пенсии и случайни ангажименти за изказвания.
Ами, не знам ще харча ли като за последно, недвижим имот ли ще купувам ;), ще си ги държа под дюшека или друго, ама за сложната лихва вероятно е добре да се помисли чак към 50-тата годишнина по случай наближаващото пенсиониране (наближаващо, ама след 15 години).
Като казах пенсиониране, се сетих за другата мантра – ранното пенсиониране, ама за него друг път…